Днес българинът-оптимист е на възраст между 18-35г. с висше образование. Той живее на семейни начела с едно или две деца, или изобщо не е женен. Според Института за политика, броят на жените-оптимисти и мъжете-оптимисти е равен. Изследването е проведено в 44 населени места и 1200 души са били анкетирани.
39% от участниците в проучването споделят, че рядко са щастливи, а 52% казват, че често изпитват щастливи моменти. Хората, които се чувстват по-често щастливи са хора с висше образование и с по-добри доходи. Тези хора определят себе си като уверени в себе си. Хората, които изпитват по-рядко щастливи моменти са хора с по-ниско образование и доход. Тези данни потвърждават твърденията, че личната представа за щастие се влияе от доходите, образованието и възрастта.
Нивата на удовлетвореност на българина от живота са умерени. Измерени са по 5-степенната скала и нивото на удовлетворение от живота на българина е 2,89. Нивото на удовлетворение от живота не е свързано с наличието на деца в семейството, а със сигурността и доходите. Най-удовлетворени от живота са хората на възраст между 31-40 години.
Щастието, тревожността, оптимизмът и удовлетвореността се движат в положителни посоки. Институтът, който провежда проучването установи, че по-негативните нагласи в българите са породени от отчуждеността от институциите и партиите. Експертите смятат, че това е признак на защитен механизъм. Когато хората се затворят в личния свят, те се опитват да преодолеят разочарованието.
Снимка: dnes.bg
