1, 2, 3…Няма да броим чак до 12, защото 3 е напълно добро и достатъчно число, за да преброим истините, с които ако абитуриентите бяха запознати, нямаше да са чак толкова, даже прекалено превъзбудени, щастливо пияни и радостни, че навлизат в някакъв уж по-добър от живота им етап. Тези 3 истини са 3 мокри парцала, с които всяка принцеса на випуска и всеки тузар в 12 клас, яхнал BMW-то на баща си някъде в периода между 22 и 26 Май, са цапардосани и то болезнено…
1. Профуканите хиляди левове за бала съвсем не си заслужават
След като останете без пукната пара в разгара на лятото или осъзнаете, че няма как да се хванете на сезонна работа в кварталното кафе този сезон, защото имате да се готвите за кандидатстудентски изпити, осъзнавате, че балната рокля за 3000 лв в гардероба ви по нищо не отстъпва на семплия тоалет в черно, който носеше момичето от последния чин. В крайна сметка и двете рокли изглеждат на следващия ден еднакво покъртително зле – скъсани, заляти с алкохол и с недотам всички и първоначално закичени кристали Сваровски (реплика, разбира се) на мястото си. А и кому беше в ресторанта да се сервират хапки от хайвер и сьомга, като така или иначе само вашите седми братовчеди, а не вие стигнаха до тях, докато в момента единственото, което може да приеме вашият стомах, е айран…
2. Безпаметната екскурзия след бала е тотална загуба на време
Не че не си струваше забавлението, не че не е хубав спомен, но хайде да бъдем честни – кой има реални спомени от четирите дена в Слънчев бряг след абитуриентския бал и не ви ли трябват после поне 5 пъти по толкова дни, за да се възстановите. А същото това време можехте да го използвате да си преговаряте за изпити и да не чакате до 6-то и 7-мо класиране, гризейки нокти, дали ще ви приемат в поне някой от университетите в столицата (най-добре да е в района на Студентски град, разбира се)
3. Най-вероятно това е последният ви купон заедно
Може абсолютно всеки клас в края на месец май да пее задружно и в хор емблематичната българска песен „Клетва“, но голата истина е, че само след една година, вие вече ще бъдете в напълно различен кръг от познати и приятели, а вашите съученици ще са в миналото. Е, нека не бъдем тотални песимисти. Защото твърде възможно е скоро да изпеете заедно и парчето с още по-емблематичната фраза „…Пак ще се срещнем след десет години…“, но е факт, че това ще е всичко друго, но не и купон или поне не същият купон. След десет години, по всяка вероятност, ще броите до 12 просто защото с умиление ще чакате да стане 12 часа, за да може с право и тактично да се измъкнете от масата на сбирката на класа…
А до тогава да не се отчайваме, купонът продължава, просто ще бъде разнообразяван с малко повече отговорности, ангажименти и типични за възрастните проблеми!
